гледай филми онлайн
    
Ал Пачино
Ал Пачино
Ал (Алфредо) Пачино се ражда на 25 април 1940 година в Ню Йорк и си остава единственото дете в семейството на Салваторе и Роуз Пачино. Родителите му се развеждат, когато момчето е на две години и заедно с майка си се преместват в по-беден район, недалеч от Бронкс. Малкият Алфредо расте под строгото наблюдение на баба си, която е толкова загрижена, че дори не го пуска да излиза на улицата и да си играе с другите деца, докато не става на 7 години. Единственият отдушник на детето по това време са редките посещения на някой филм. Докато е в "домашно заточение", Алфредо се развлича, като имитира сцени от гледаните филми и се опитва да ги изиграе пред близките си.

През повечето време момчето живее в свой измислен свят, фантазира, измисля си несъществуващи приятели и това несъмнено оставя отпечатък върху формирането на актьорския му талант. Вече в училище, Алфредо продължава да фантазира, разказва на приятелите си украсени или напълно измислени истории от детството си, което уж е преминало в Тексас и е пълно с приключения. Скоро учителите забелязват способностите му и му възлагат да чете на глас откъси от Библията по време на църковните служби, но което е по-важно, насочват го към училищния театър.

На 14 години Пачино гледа постановка на "Чайка" на Чехов и под впечатление на видяното решава, че трябва да учи в театрално училище. За съжаление, успехът му по това време не е от най-добрите и затова на 17 години не му остава друго освен да зареже училището. Няколко години бъдещият актьор сменя една работа с друга - в този период започва да взима уроци по актьорско майсторство и скоро вече се включва в постановките на малки театри. След като събира достатъчно пари, за да постъпи в актьорското студио на Чарли Лофтън, а малко по-късно и в школата на прочутия Лий Страсбърг, бъдещето му вече е определено.

Успехите на актьора на театралното поприще са отбелязани от критиците със специалната награда "Оби" и той е обявен за най-добър актьор на сезона 1967-1968 година. След това Пачино покорява и Бродуей с ролята си в спектакъла "Does the Tiger Wear a Necktie?" и получава престижната театрална награда "Тони".

Сдобил се с успех на театралното поприще, Алфредо решава да опита силите си на големия екран. В първите си два филма "I, Nataly" и "Panic In Needle Park" успешно експлоатира образа на безволев, слаб човек, с който е известен от театралната сцена. Но скоро му предлагат ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" на Франсис Форд Копола. Сега изглежда невероятно, но по онова време никой не мисли Ал Пачино за един от най-талантливите актьори и продуцентите с всички сили се опитват да заставят Копола да уволни Пачино от снимките на "Кръстникът". Всеки път, след като гледали заснетия за деня материал, те постоянно задавали на режисьора един и същи въпрос: "Кога най-накрая той ще започне да ИГРАЕ?". Едва когато видели сцената, в която Майкъл Корлеоне убива полицейския комисар, те осъзнали гениалната режисьорска прозорливост на Копола.

Колкото пъти и да го гледате, този епизод поразява с оскъдните средства - само с движения на очите Пачино предава цялата сложна гама от чувства и преживявания на персонажа си. Мълчанието на актьора е по-ценно от десетки монолози. По този повод американският критик Ленард Малтин справедливо отбелязва, че дори и да не беше изиграл нищо повече, само с тази роля Пачино напълно заслужено би останал завинаги в историята на киното.

През 70-те и 80-те Пачино прави още няколко много силни роли - в "Плашилото" (1973), "Серпико" (1973), "Кръстникът II" (1974), "Кучешки следобед" (1975), "Белязания" (1983) и "Кръстникът III" (1990), но началото на 90-те години е сложно за него. С труд му се отдавада намери материал, в който би могъл да реализира огромния си талант. Изпробва силите си в различни жанрове - фарс ("Дик Трейси"), мелодрама ("Франки и Джони"). В средата на 90-те се снима и в откровено случайни филми. Актьорският му триумф идва заслужено с "Усещане за жена" (за него актьорът най-накрая, на осмата номинция получава заслужения "Оскар") и завръщането към работа с прославилите го режисьори (Де Палма, Копола) връщат Ал Пачино на върха.

Дебютът му като режисьор с документалния филм "В търсене на Ричард" става откритие на нова страна на таланта му . Филмът, сниман на границата на документалното и художественото кино, позволява на зрителите да погледнат в актьорската лаборатория на Пачино, да видят как се раждат неговите роли.

През последните десетина години Пачино работи и на театралната сцена - главната роля в "Ричард III" на Шекспир, Ирод в "Саломе" - и се снима средно в по един филм годишно, като сред най-успешните му роли са тези в "Адвокат на дявола" (1997), "Вътрешен човек" (1999), "Всяка една неделя" (1999), "Фермата" (2003), "Симон" (2002), "Опасно безсъние" (2002).

Независимо от световната си популярност, актьорът не страда от "звездна болест" и е известен с категоричното си неприемане на славата, която според него е неестествен феномен. В интервютата си Пачино предпочита да не говори за лични теми. През януари 2001 г. на Пачино и жената, с която живееше по това време, актрисата Беверли Д\'Анджело, им се родиха близнаци - момче и момиче. Но дори и това не накара Пачино да се откаже от ергенския си статут. Актьорът, който има и една по-голяма дъщеря от предишна връзка, така и не се решава да се отдаде на семейния живот, въпреки вече напредналата си възраст.


Резултати от търсене за
- Ал Пачино
 



 
Филми по жанрове
Екшън Комедия Криминален Трилър Сериали БГ Аудио Колекции Ужаси Фантастика Драма Романтичен Приключенски Исторически Мистерия Фентъзи Военен Уестърн Анимация Семеен Български Руски Индийски Европейски Скандинавски Азиатски Музикален Биографичен Документален Спортен По действ.случай По книга Скоро в сайта! 3D Формат